Статия на Стоян Недев, ЕЛАНА Инвестмънт АД, член на БАКЕП в списание Логистика на тема: Пари има, търсят се добри проекти
Стоян Недев, мениджър проекти в Българската асоциация на консултантите по европейски програми
След дълго чакане най-накрая стартираха процедурите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Предстои да започнат и процедурите по Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП). За какво ще се дава еврофинансиране? На какво да обърнат внимание фирмите при подготовката на проектите? Кои са най-често допусканитегрешки от кандидатите? По тези и по други Въпроси разгобаряме със Стоян Недев, мениджър проекти В Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП).
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Стоян Недев е консултант с 15-годишен опит в разработването, управлението и консултирането на проекти по предприсъединителни и оперативни програми на ЕС, както и по международни грантови програми на Европейската комисия (Иновационен фонд), Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, Института „Отворено общество". Има и експертен опит, свързан с развитие на публичната администрация, от ПРООН и Института за евроинтеграция и публична администрация. Завършил е „Публична администрация" в УНСС. Работи като мениджър проекти в ЕЛАНА Инвестмънт АД.
- Г-н Недев, за финансиране на какви придобивки (оборудване и др.) могат да кандидатстват частните фирми по различните европрограми?
- Инвестициите по отделните процедури са поскоро целеви. Спектърът на допустимите за финансиране дейности варира от машини и оборудване за производствени нужди (ДМА), през специализирани софтуерни продукти, специализирани услуги, в това число сертификация по международно признати стандарти (ISO, БДС и др.), мерки за енергийна ефективност (саниране, фотоволтаични инсталации, колектори за битово горещо водоснабдяване), а в някои случаи и за ликвидна подкрепа (възстановяване на оперативни разходи), обучение на персонала, преквалификация, осигуряване на заетост и др.
През периода юли-септември тази година беше проведен прием на проекти по процедурата „Технологична модернизация", част от инициативите по националния План за възстановяване и устойчивост. По нея индустриалните компании от цяла България имаха възможността да кандидатстват за субсидия за производствено оборудване и софтуер (машини за производствени нужди, специализиран производствен софтуер). Бюджетът на процедурата, който ще се разпредели, е в размер на 260 млн. лв., а оценката на постъпилите проекти се очаква да приключи в рамките на настоящата година. Процедурата се управлява от Министерството на иновациите и растежа (МИР) в рамките на Програмата за икономическа трансформация.
От 17 октомври, отново по ПВУ, се приемат проекти за получаване на т.нар. ваучери, с които български малки и средни предприятия (МСП) ще могат да заплащат за получаване на И КТ решения (софтуер и услуги) и хардуер. Фокусът е достъп до информационни технологии - разработване на сайтове, онлайн магазини, платформи за онлайн търговия и решения за киберсигурност. По процедурата ще се предоставят ваучери със стойност до 20 000 лв., като субсидията е 100% - т.е. не се изисква собствено финансиране. Процедурата се управлява от МИР в рамките на Програмата за икономическа трансформация.
В рамките на настоящото тримесечие се очаква оповестяване на прием на проекти за инвестиции за комбиниране на възобновяеми енергийни източници за електрическа енергия (т.нар. фотоволтаични инсталации) със съоръжения за локално съхранение на добитата енергия (батерии). Процедурата отново ще е насочена към българските МСП, като целта й е да донесе енергийна автономност на производствата и да позволи задоволяване на потребностите им от ел. енергия чрез възобновяеми енергийни източници. Съгласно представената от МИР предварителна информация максималният размер на инсталациите ще бъде до 1 МВт, а бюджетът на процедурата ще е 200 млн. лв. Задължително ще бъде получената енергия да се използва само за задоволяване на собствените потребности на предприятието. Не се допуска тази енергия да се продава на електроразпределителните дружества. Процедурата е в рамките на Програмата за икономическа трансформация със средства от ПВУ.
През 2023 г. се очаква да стартира и прием на проекти по процедура за преход към кръгова икономика. Тя ще позволява закупуването и въвеждането на технологии (машини и оборудване), които да позволят повторното използване на вече оползотворените остатъчни ресурси и вместо да се превърнат в отпадък те отново да намерят полезност в производството. Процедурата се очаква да е достъпна както за МСП, така и за големи предприятия с цел да се насърчи рециклирането и въвеждането на кръгови модели в националната индустрия. Бюджетът на процедурата ще бъде 180 млн. лв., отново от ПВУ, и ще се управлява от Министерството на иновациите и растежа.
През октомври 2022 г. се очаква да стартира и прием на проекти по процедура за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. По програмата ще могат да се финансират всякакви мерки за енергийна ефективност (включително саниране, подмяна на дограма, О и В инсталации, инсталиране на фотоволтаици, колектори за гореща вода и др., които задължително ще следва да са предписани в доклада от обследване за енергийна ефективност. Целта на процедурата е всяка сграда, обект на интервенция, да намали с минимум 30% количеството изразходвана първична енергия, като едновременно с това се насърчават инвестициите в по-големите сгради (над 2300 кв.м РЗП), както и инвестиции във ВЕИ (инсталиране на фотоволтаици, колектори за гореща вода и др.). Бюджетът на процедурата е малко над 235 млн. лв., като допустими за финансиране са както МСП, така и големи предприятия. Процедурата е част от Програмата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд", финансира се от ПВУ и се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
- Какво е особеното при финансирането от сегашните европрограми спрямо предишните?
- Фокусът в новия програмен период е поставен върху Индустрия 4.0, дигитализация на производствените процеси, както и минимизиране на екологичния отпечатък от производствената дейност - намаляване на емисиите от парникови газове и изкопаеми горива. Допълнително има акцент върху кръговата икономика, по-ефективното използване на ресурсите, както и повторното използване на отпадни суровини в производството. Специално внимание се отделя върху намаляването на използването на енергийни носители в производството и въвеждането на възобновяеми енергийни източници за задоволяване на собствените нужди на фирмите. Новост са и по-кратките срокове за кандидатстване и изпълнение на проектите, като това до голяма степен е продиктувано и от ангажиментите на България за спазване на междинните цели и срокове по ПВУ.
- По Плана за възстановяване и устойчивост за какво могат да получат финансиране частните фирми?
- Възможностите са в няколко насоки - както подкрепа чрез финансови инструменти (например гаранции по заемен ресурс и дялово финансиране), така и безвъзмездна финансова помощ.
Финансовите инструменти ще бъдат поверени на финансови посредници, които ще управляват няколко вида фондове за бизнеса. Това са „Гаранционен инструмент за растеж" с индикативен бюджет 480 млн. лв., „Дялови инструменти за растеж" с индикативен бюджет 280 млн. лв. и „Дялови инструменти за иновации" с индикативен бюджет 200 млн. лв.
Изборът на финансови посредници за текущия програмен период предстои и ще се осъществи след конкурс от националния Фонд мениджър на финансовите инструменти в България. Вторият вид финансиране по линия на ПВУ е т.нар. безвъзмездна финансова помощ (БФП), която ще достига до българските предприятия основно чрез описаните процедури.
- На какво трябва да обърнат внимание фирмите при кандидатстване за финансиране по ПВУ?
- Процесът по избор на подходяща процедура за финансиране е дълъг и започва далеч преди оповестяването на възможността за кандидатстване. На първо място, компаниите трябва да изработят своя дългосрочна инвестиционна стратегия по години - т.е. да отговорят на въпроса, в какво и кога трябва да инвестирам, за да развия компанията си. Едва след ясно дефиниране на тези приоритети трябва да се запознаят с предстоящите възможности за финансиране. Това могат лесно да направят, като се абонират за безплатен бюлетин на консултантска компания. Кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ не може да бъде самоцел. Не трябва да кандидатстваме само защото има такава възможност. Напротив, субсидията трябва да се използва като инструмент именно за постигане на целите, заложени в инвестиционната стратегия на компанията. Едва след това, след идентифициране на нужните инвестиции и времева рамка за реализацията им, следва да се идентифицират потенциалните процедури за безвъзмездна финансова помощ, които могат да ги подкрепят. В самия процес на кандидатстване компаниите следва да обърнат внимание на няколко ключови момента.
Първият е времевата рамка за изпълнение на инвестиции по процедурата. Не трябва в проектите да се включват спешно необходими инвестиции (например машини и съоръжения, които са нужни за следващия месец или два). Въпреки сериозно оптимизираните срокове от страна на администрацията, само за кандидатстване и одобрение на проекта ще са нужни 6 месеца, а в някои случаи и повече.
На второ място, трябва да се видят изискванията за допустимост на кандидатите и инвестициите. Често, водени от собствените си потребности и възможности, компаниите пропускат съществени изисквания за допустимост към инвестициите или към самите юридически лица кандидати. Това ги прави недопустими за финансиране.
На трето място, необходимо е да се обърне внимание на ангажиментите за повишаване на нетните приходи от продажби и/или други задължителни условия, които следва да се изпълнят в мониторинговия период след изпълнение на инвестицията по проекта. Не бива да се подценяват вменените ангажименти към компаниите, които получават субсидия - независимо дали поемат ангажимент за увеличени нетни приходи от продажби, ръст на приходите от износ и/или намаляване на емисиите от парникови газове. Ръководствата на тези компании трябва да знаят, че ще трябва да докажат постигането на така описаните индикатори (различни за различните процедури) и ще бъдат обект на проверка за доказване на изпълнението им.
На четвърто място, искам да отбележа, че процедурите за избор на изпълнител по доставките по проекта са строго регламентирани от ново постановление на Министерския съвет (ПМС 80/2022 г.), което изисква провеждане на точно описана процедура за избор на изпълнител. Изразходвайки публични средства, компаниите не могат просто да сключат договор с предпочитан от тях доставчик, а следва да проведат открит, публичен, прозрачен търг за избор на икономически най-изгодното предложение, което отговаря изцяло на техните технологични нужди.
- Каква е ролята на консултанта при подготовката на един проект за кандидатстване за еврофинансиране?
- Ролята на консултантите е бих казал ключова в целия процес по структуриране на инвестицията, подготовка на проектното предложение, неговото изпълнение и коректно отчитане, както и в целия мониторингов процес след приключването на проекта. Процедурите за безвъзмездна финансова помощ са тежко административно натоварени с несвойствени за бизнеса процеси. Неспазването на писаните правила може да доведе до отказ от предоставяне на БФП или дори по-лошо - до възстановяване на вече получена БФП. Липсата на опит, както и на административен капацитет у някои от кандидатстващите компании може да доведе до провал на проекта (или до неодобрението му). Ролята на консултанта в процеса, освен административно и информационно да подкрепя кандидатстващата компания, е да води мениджмънта на компанията по стъпките на процеса и да го уведомява своевременно за задължителните административни процедури и изисквания. Добрите консултанти безплатно анализират компанията и инвестиционното й намерение, преди да е започнат процесът за кандидатстване, за да уведомят фирмата какви биха били шансовете за одобрение на подобен проект по съответната процедура.
Големите консултантски компании участват активно в процеса на планиране и разработване на инвестиционната програма на дългогодишните си клиенти, като следят както за възможностите тя да бъде подкрепена със средства по процедурите за БФП, така и за коректното и стриктно изпълнение на ангажиментите от страна на субсидираната компания след приключване изпълнението на проекта.
- Кои са най-честите грешки, които допускат кандидатите за еврофинансиране?
- Трудно е да се говори за грешки - по-скоро за липса на опит поради несвойствени за бизнеса процедури.
Някои от тях са свързани с условия за допустимост. Изискванията за допустимост както към фирмите кандидати, така и към включените в проектите им инвестиции са изрични. Всеки кандидат и всяка инвестиция следва да отговаря на всички описани от управляващия орган изисквания и не следва да се подценява нито едно от изискванията за допустимост.
Друга грешка е по отношение на сроковете за подготовка. Качествен инвестиционен проект не се подготвя за дни, нито за седмици. Разумно е проект да се готви в рамките на 2-3 месеца (в зависимост от обема), за да бъде пунктуален, точен и с качество, които да му дадат шанс за одобрение.
Хубаво е да се направи обективна оценка на шансовете за успех. Има проекти, които колкото и добре да са подготвени, нямат никакъв шанс да бъдат одобрени. Критериите за оценка на проектните предложения в основната си част са напълно обективни, поради което е добре да се обърне сериозно внимание на анализа им, за да се отговори на въпроса, колко точки можем да постигнем с проекта си. Кандидатстването за европейско финансиране не е нито лесно, нито бързо, нито евтино. Нека се изготвят коректни предварителните анализи, за да се пестят ресурсите, които биха били вложени в „невъзможен за одобрение проект".
Както обърнах внимание, кандидатстването и изпълнението на проект с БФП е административно натоварен процес, който се движи по конкретни, ясно разписани правила и норми. Подценяването може да доведе до неодобрение на проекта, отказ от предоставяне на БФП след одобрение на проекта или дори до възстановяване към бюджета на вече платени към фирмите суми.
Така описаните пропуски се минимизират до незначителни стойности, при партньорство в подготовка и изпълнение на проекта с компетентна консултантска компания.