Статия на Кристина Цветанска, Председател на УС на БАКЕП, ЕЛАНА Инвестмънт АД, в Капитал на тема: Какви промени се очакват при финансирането на преработватели през 2017 г.
В обявения от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предварителен график за прием на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през 2017 г. през първото тримесечие се очаква да се отвори подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", която е единственият източник за безвъзмездна помощ за преработвателите в селското стопанство. По тази причина интересът винаги е много голям. При първия прием през 2016 г. за обявен бюджет от 100 млн. евро бяха подадени 600 проекта с обща стойност на инвестициите над 1.6 млрд. лв., което превъзхожда над три пъти възможностите за финансиране, дори и при усилията на МЗХ, което увеличи бюджета с още 81 млн. евро. През май-юни 2017 г. се очаква да се отвори вторият прием с много по-малък бюджет от 85 млн. евро – последното финансиране до 2020 г.
Промени в условията в стремеж към устойчиво финансиране
Очевидно е, че заложеният бюджет не може да отговори на нуждите на сектора. При предишния прием условията за проектите бяха конструирани така, че дадоха възможност новорегистрирани фирми да получат предимство и като резултат над 40% от всички одобрени проекти са за изграждане на нови предприятия. Неизвестните пред един стартиращ бизнес са много, включително доколко може да намери финансиране и да изпълни подобни големи по мащаб проекти. Това поставя под голям риск изпълнението на целите на програмата и Управляващият орган на ПРСР правилно взе решение да се въведат допълнителни критерии, с които да се подпомогне модернизацията на съществуващия преработвателен сектор.
Какво се запазва за следващия прием
Без промяна остават приоритетните сектори, които ще бъдат бонифицирани с 30 точки: проекти за преработка на суровини от чувствителни сектори/месо; мляко; плодове и зеленчуци; етерично-маслени и медицински култури. Допълнителни точки ще получават отново проектите, които въвеждат енергоспестяващи технологии и иновации в преработвателната промишленост; инвестиции за постигане стандартите на ЕС; проекти за преработка на биологични суровини и производство на биологични продукти; инвестиции за насърчаване на кооперирането и интеграцията между земеделските производители и предприятия от хранително-вкусовата промишленост; проекти, чието изпълнение води до осигуряване на устойчива заетост на територията на селските райони, както и такива, които се изпълняват в Северозападния район на планиране.
Намалява се лимитът на инвестиционните разходи
При предстоящия прием се намалява "таванът" на инвестиционните разходи за проекти на един бенефициер по подмярката - от 3 млн. евро на 2 млн. евро. Това е с цел да има възможност повече компании да се възползват от програмата. Анализите на досегашните бенефициери показват, че инвестициите за модернизация, правени от зрелите фирми за 7-годишен период, не надминават 2 млн. евро.
Въвеждат се два нови критерия за бонифициране
За да се фокусира финансирането към по-жизнеспособни фирми, които допринасят за развитието на преработвателния сектор, в новия прием се въвеждат два нови критерия, по които кандидатите ще получават допълнителни точки, за да могат да им дадат преднина в класирането за одобрение.
Единият критерий е предназначен да стимулира работещите земеделски производители, които преработват собствени суровини, и функциониращи преработватели, които най-вече не са получавали финансиране досега за подобни инвестиционни проекти. Земеделските производители с история от минимум 3 години ще получат 10 допълнителни точки, ако поддържат персонал от минимум 5 души за тези 3 години. Тези, които отговарят на такова изискване, но не са получавали безвъзмездна помощ за преработка досега, ще получат 15 точки. Преработвателите, които имат история от 3 финансови години и поддържат персонал от минимум 15 души средно за тези три години, ще получат 10 допълнителни точки, а тези, които не са получавали досега финансиране по програмата – 15.
Вторият критерий стимулира фирмите, които правят износ и допринасят за развитието на икономиката с това. Създава се скала, по която пропорционално на дела на износа се дават точки, като се почва от 8 точки за предприятия, които са реализирали от 2% до 10% от приходите си чрез износ за последните 3 финансови години, и се стига до 13 точки за тези, при които износът е над 50%. Влиянието на този критерий няма да е много осезаемо, защото разликата между предприятията, които почти не са изнасяли, и тези, които изнасят 100% от продукцията си, е само 5 точки.
Но така или иначе двата нови критерия дават до 28 точки повече за съществуващите предприятия/земеделски производители в сравнение с новорегистрираните фирми, което беше и целта на промените.
Избор на компаниите с капацитет за инвестиране – неприето предложение
Един от най-големите проблеми при големия интерес е как наличните евросредства да бъдат употребени за осъществими и жизнеспособни инвестиционни проекти, което едновременно да може да доведе до реално засилване на сектора и успешно усвояване на програмата. При предишния прием в сектора влязоха много нови фирми, за които не е ясно дали ще осъществят инвестициите си и дали впоследствие ще са жизнеспособни предприятия. За да се избегне рискът от одобрение на проекти, които са нагласявани спрямо условията така, че да получат повече точки, а същевременно не е сигурно дали могат да бъдат изпълнени, Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) предложи да се въведе един нов критерий за реалистичност и осъществимост на инвестицията, който да бонифицира фирмите с капацитет за инвестиции и по този начин естествено да насърчи недостатъчното финансиране да се използва за жизнеспособни бизнеси.
Същността на този критерий е да се стимулира съответствие между стойността на инвестицията и оперативната печалба на фирмата за последните 3 години. За съжаление той не беше приет, но консултантите продължаваме да смятаме, че това е инструмент, който може да въведе стремеж към реалистична инвестиция, да се стимулира кандидатстването на по-малки като стойност проекти, които са както осъществими, така и могат да спестят бюджет за по-голям брой бизнеси. И не на последно място, да насърчи наличните ефективни компании, които декларират на светло големите си печалби и могат реално да задвижат сектора по-напред.
Източник: Капитал