Израсна ли в управленския план българския бизнес
Статия на г-н Росен Пашов, член на БАКЕП в Капитал
Голяма част от предприемачите са подготвени административно, експертно и технически за реализация на по-амбициозни проекти
Изтеклият първи програмен период от 2007 до 2013 г. за финансиране от Европейския съюз (ЕС) беше едно голямо предизвикателство както за българския бизнес, така и за консултантските компании. Преминавайки мислено през всички тези години още от периода на предприсъединителните програми, бих могъл да обобщя важните моменти, които определено подпомогнаха българския бизнес да израсне в управленски, технически и административен аспект.
Какво научи бизнесът
Европейските програми предоставиха на бизнеса възможността да се сблъска задълбочено с проектната материя и модела на управление на дейности и процеси, макар форматът на ЕС да не е най-добрият и ефикасен в сравнителен аспект. Проектите дадоха възможност на малкия и средния бизнес да осъзнаят колко са важни и ценни – управлението на времето и спазването на правила за работа (макар и досадни понякога). Може би най-важните умения, които се развиха или подобриха, са: формулиране на средносрочни цели, планиране на дейности, осигуряване на ресурси и оценяване на резултати. Или, казано по друг начин, компаниите осъзнаха, че управлението на проекти може да се прилага успешно и в тяхната сфера на развитие.
Спомням си първите ни клиенти, които гледаха със страхопочитание към тези субсидирани програми, разглеждаха консултантската ни функция като магия и не вярваха, че е възможно да получат субсидия. После се премина към една еуфория - бизнесът понякога кандидатстваше за какво ли не, без значение необходим ли е този актив или тази услуга, за които се кандидатства. Често се задаваше въпросът – кажете ни само за какво може, а ние ще кандидатстваме. През тези години беше дори въпрос на чест, особено в по-малките градове и райони, да бъдеш бенефициент подобно на твоя партньор, колега в бранша или съсед по фабрика, реализирал проект.
Трудностите за консултантите
Срещахме затруднения в комуникацията с част от бенефициентите, които дори не можеха да осигурят служител, който да бъде обучен и да поеме конкретни проектни функции. Налагало ни се е и да изнасяме цялостно управлението на даден проект извън фирмата бенефициент, което понякога основателно дразнеше договарящите органи. Всички тези дефицити имат коренни причини, част от които са младостта и неопитността на прохождащия истински български бизнес в исторически план, както и неестествено бързият и хаотичен растеж на семейния тип фирми, в нещо по-голямо като икономически организъм без среден административно-управленски състав.
Промяната
Днес ситуацията е коренно различна – и това е елемент в израстването на българския бизнес през последните 7-10 години, докоснал се и реализирал проекти. Голяма част от предприемачите са наясно от какви инвестиции и услуги се нуждаят, поставят ясно своите цели и изискват да бъдат търсени алтернативи за тяхното финансиране. Очакват от нас средносрочни планове по отношение на нови програми, техните приоритети и времево планиране. Днес българският бизнес в голяма степен е подготвен административно, експертно и технически за реализация на по-амбициозни проекти.
Сред тях бих изброил много наши клиенти като производители на обувки (любимеца на много майки "Колев§Колев", "Ингилизов", "Техномат Меркурий"), производителя на шумозаглушители "Фактор", немалко шивашки фабрики ("Витал", "Валена", "Пирос", "Милия Джо"), едни от най-добрите печатници ("Булгед", "Ротопринт", "Алианс принт"), производителите на мебели ("Метрон", "Геоплан"), в сферата на финансовите услуги (Централен депозитар, "Крестън Булмар", "Адванс адрес"), IT компанията "Тим вижън България".
Ние имаме клиенти, които са готови и дори вече сами разработват и управляват своите проекти, ползвайки консултантски услуги само в методичен план. В работата ни с много български предприемачи в годините можем да отграничим няколко категории:
- много активни и често участващи, уповаващи се на своите проектни консултанти
- активни, но отнасящи се с недоверие към консултантската дейност или ползването й по-принцип
- некандидатстващи или невярващи. Последната група е много интересна – тя самата представлява най-съдържателната критика към държавните администрации, управляващи европейските програми. Част от тях не вярват, че процесът е открит и справедлив, и дори да спечелят субсидия, считат че могат лесно да бъдат изнудвани или проектно наказани незаслужено и субективно. Некандидатстващите пък са напълно наясно със своите инвестиционни намерения, разглеждат процеса на европейско финансиране като твърде бюрократичен и тромав (той наистина е такъв) и намират за безсмислено да се докосват до тази "мътна и неясна" материя. Предпочитат чрез свои средства или кредитиране да осъществят сега и днес своята инвестиция, а не някой ден след година или две … евентуално ако бъдат одобрени за финансиране.
Предизвикателствата пред консултантите
От своя страна изминалият седемгодишен период беше предизвикателство и към консултантите. Те направиха своята дейност рутинна, разшириха експертната си приложимост и капацитет, усвоиха основни правила, стандарти и изисквания, внедриха успешни алгоритми и модели на работа. Естествено, както е във всеки бранш, и при нас има немалко посредствени консултанти, свеждащи своята дейност до попълване на апликационни и отчетни форми. Предизвикателството днес пред консултантския сектор е да надрасне техническата апликационно-отчетна услуга и да я издигне към по-висша интелектуално-аналитична дейност за проектна методична подкрепа, за която, разбира се, е необходимо да има и пазарно търсене.