БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА
КОНСУЛТАНТИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ

Председателят на асоциацията на консултантите по европейски програми Кристина Цветанска: Първите схеми за европари трябва да тръгнат от януари

Кристина Цветанска е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми от ноември миналата година. Дотогава бе заместник-председател на асоциацията. Тя е консултант с над 10-годишен опит в предприсъединителните и оперативните програми на ЕС, както и в международни донорски програми. Работила е и във фонд "Земеделие". Цветанска е изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" АД.

- Последните данни за европарите показват, че рискът от загуба на средства до края на годината е около 200 млн. евро, а вицепремиерът Томислав Дончев призна, че за 30 дни чудеса не могат да станат. Чудо ли ни трябва, г-жо Цветанска?

- Да, действително трябва чудо. Най-големият риск е за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където оптимистичният вариант според правителството е загуба от около 73.6 милиона евро. Според нашите разчети обаче само по тази програма загубата ще е около 150 милиона евро. Без загуба за годината ще приключат само "Конкурентоспособност", "Развитие на човешките ресурси" и "Транспорт".

За да не се повтори сегашният сценарий за загуба на много пари и в следващия програмен период, ние предлагаме процедурите за кандидатстване да бъдат открити още през януари, въпреки че самите програми не са одобрени. Някой би казал, че ще се създаде риск за бюджета, но това не е така. Обикновено кандидатстването става в рамките на 2-3 месеца, оценката отнема още толкова. Така че до сключване на договори ще се стигне през юли-август. Обратно, ако държавата стартира първите процедури, след като получи одобрение на програмите евентуално през юни, това би довело до сериозно изоставане и ще има първи договори за финансиране чак през 2016 г. А това време е ценно както за общините, така и за фирмите и изобщо за всички. И рискуваме да повторим грешките и загубата от настоящия програмен период.

- Разговаряхте ли вече с новия екип на вицепремиера Томислав Дончев и с икономическото министерство, ако говорим конкретно за финансирането на фирми?

- Да, имахме една среща със заместник икономическия министър Любен Петров, на която обсъдихме възможността и нашия апел към тематичната работна група по "Иновации и конкурентоспособност" програмата да се подготви и внесе до 17 ноември. Експертите успяха да я внесат навреме и смятам, че е напълно реално първата процедура - за технологична модернизация, да бъде стартирана още през януари. Това е възможно, но трябва да има желание от страна на всички, защото до Нова година няма никакво време, а фирмите чакат.

- Рискът от такава голяма загуба ще се отрази и на растежа догодина...

- Да, вероятно. Ако в страната през следващата година влязат 500 милиона лева по-малко, със сигурност това ще се отрази негативно на икономиката ни. От друга страна, ако тези пари дойдат, също ще се усети. Важното е те да дойдат навреме - не бива да забравяме цената на парите във времето. Ако говорим специално за бизнеса, фирмите се надяват на европарите, но не бива да разчитат единствено на тях. Те са помощ за инвестиционните им програми, за развитието на дружествата и не бива в никакъв случай от тях да зависи оперативната им работа.

- Има ли работещ сценарий в тази критична ситуация, в която и държавата признава краха при усвояването на европари?

- Ние не виждаме вече никакви работещи мерки, които ще намалят загубите, с изключение на една-единствена. Това е възможността да се даде от страна на ЕК отсрочка за плащанията по проектите за 2014 и за 2015 г. Говорим основно за ПРСР, но това важи и за останалите. Полша поиска отсрочка от 6 месеца и ние като държава сме се присъединили към това искане. Това бе анонсирано и от вицепремиера Томислав Дончев и смятам, че е стъпка в правилната посока. Нашата аргументация е най-вече със забавянето на тръжните процедури на общините. При много от тях, особено в селските райони, става въпрос просто за недобре развит административен капацитет. Там чисто процедурно нещата се случват по-бавно. Но нашето предложение е да се поиска отсрочка не само за общия бюджет - той да трябва да е платен до средата на 2016 г., но и за бюджета, който трябва да се плати през самата 2014 година. Ако това стане, ще се намали съществено загубата за 2014 година и така общата загуба на целия бюджет ще е по-малка.

- Големите проекти на малките общини създават риск и за техните собствени бюджети. Някои от по-малките като Сопот, Троян, Белослав бяха заплашени от фалит заради финансови корекции...

- Да, ако се налагат сериозни финансови корекции, което се надявам, че вече няма да се прави, е абсолютно възможно да има и фалити. В момента обаче част от тези проблеми са решени. Ако говорим специално за проектите по ПРСР, малките общини са облекчени - там има държавна подкрепа, фонд "Флаг" за кредитиране, ДДС се счита за допустим разход и др.

- В момента голяма част от проектите на общините "засядат" заради жалби в КЗК или в съда. Нужни ли са законодателни промени в тази посока?

- Законът за обществените поръчки се променя толкова много пъти, но проблемите продължават. Всеки, който е част от процеса по подготовка на една тръжна процедура и по нейното изпълнение, трябва да работи добросъвестно. Като започнем от общините, които трябва да си подготвят проектите без уговорки с изпълнители. След това тези, които правят предварителен и последващ контрол, трябва не да връщат процедурите за някакви дребни технически несъответствия, а да търсят сериозните недостатъци. Така те могат да бъдат поправени и когато се стигне до обявяването на самата процедура, да се минимизира рискът от обжалване.

- Но е факт, че голяма част от тях - възложители или изпълнители, не го правят...

- Да, това е голям порок и от него страдат всички почтени участници в тръжни процедури.

- Как се отразяват политическата нестабилност и честите смени в ръководствата на звената, които се занимават с европари?

- Драстично - имаме много голяма загуба и тя е следствие именно на неработещата администрация. Заради честите смени експертите в министерствата просто не са сигурни за местата си и вместо да работят, се тревожат за това дали ще запазят местата си.

- Това разколебава ли кандидатите за пари по европрограмите?

- Не, напротив - точно това е интересното. Кандидатите не са обезверени. Те чакат с огромен интерес и нетърпение процедурите, които предстои да бъдат отворени, за да могат да кандидатстват. Този интерес идва на фона на всички онези промени, които се случиха в администрацията. Да, в последно време условията се облекчиха много, но се забави скоростта на разглеждане и одобрение и това вече е проблем. За кандидатите е важно да видят, че когато положат усилия и направят проекта си добър, той ще бъде финансиран.

- Неотдавна имаше идея проектите от по-западналите райони да се разглеждат с приоритет. Как би се отразило това?

- Това категорично ще противоречи на условията за кандидатстване, ако не е заложено предварително. Управляващите органи нямат право да променят в ход условията за кандидатстване - особено когато има санкции спрямо някого. Те могат само да увеличат бюджета или да облекчат процедурата, но не и да правят такива кардинални промени. Това би било дискриминация на едни кандидати спрямо други. В последните години се говори и за Закон за еврофондовете, но аз приемам това със смесени чувства. Той би бил много полезен, ако в него бъдат разписани правилата за изразходването на евросредствата, а не както е в момента - те да бъдат разпилени в подзаконова уредба.

- За одобрение в Брюксел България е изпратила в срок 4 от новите програмите - "Човешки ресурси", "Транспорт", "Конкурентоспособност" и "Региони в растеж". Какво рискуваме за останалите?

- Рискуваме те просто да не бъдат одобрени и разгледани, а това да стане в неизвестен срок през 2015 г. Това допълнително ще забави кандидатстването и ще създаде риск от загуба на средства още в началото на новия програмен период. Трябва да е ясно за всички - колкото по-късно се отвори дадена мярка, толкова по-голяма е вероятността програмата да се провали.

- Какви са причините за забавянето - политическата нестабилност, рокадите, липсата на капацитет?

- Експертите явно все още не са отстранили всички грешки, които ЕК е забелязала в първоначалния вариант на програмите. Просто не им е стигнало времето. За част от промените в програмите трябва да се вземе политическо решение, така че забавянето донякъде би могло да бъде обяснено и с политическата ситуация. Нестабилността допълнително усложни разплащането и разглеждането на проектите. А сега бави и стартирането на новия програмен период.