Статия на Жечка Калинова, "Ню Ай" АД, член на БАКЕП в Капитал на тема: Европа инициира фонд от 5 млрд. евро за технологичните си шампиони
Европа има силна научна база, талантливи предприемачи и компании, които разработват технологии със световен потенциал. Това, което често ни липсва, е капиталът, необходим на тези компании да направят големия скок от успешно разработена и валидирана технология до глобален пазарен лидер. С известно опростяване европейският проблем може да бъде описан така: Европа създава технологии, Америка ги мащабира, а Китай ги внедрява с огромна скорост. Scaleup Europe Fund е опит да се промени именно втората част на това уравнение.
Фондът има амбицията да достигне размер около 5 млрд. евро, а Европейската комисия (ЕК) е поела ангажимент да инвестира 1 млрд. евро. Останалият капитал ще бъде привлечен от частни и институционални инвеститори. Замислен е като инструмент за инвестиции в късен етап и растеж за най-обещаващите компании в стратегическите за ЕС технологични области.
Фондът беше официално обявен по време на Съмита на Европейския съвет за иновации (EIC) в началото на юни тази година съвместно от българския еврокомисар Екатерина Захариева и от управителя на избрания чрез изключително конкурентна процедура фонд мениджър - европейската компания EQT Group.
Сред учредителите са някои от най-големите европейски пенсионни фондове, инвестиционни фондове и финансови институции, сред които Novo Holdings, Allianz, Wallenberg Investments, APG и др. Фондът е структурен елемент от портфолиото на Европейския съвет за иновации, но е напълно различен инструмент от познатите на българските компании EIC Accelerator и EIC STEP Scale Up.
Липсващият елемент в европейското финансиране
Европейските програми от години инвестират значителни средства в научни изследвания, технологична разработка, демонстрация и пазарна валидация. Компаниите могат да получат грантово и капиталово финансиране, а EIC STEP Scale Up вече позволява инвестиции до 30 млн. евро в компании, разработващи критични технологии. Но за реалното мащабиране на бизнеса необходимият капитал често е много по-голям.
Изграждането на производствени мощности, навлизането на международни пазари и превръщането на една технология в глобален продукт изискват инвестиционни рундове от десетки или дори стотици милиони евро. Точно на този критичен етап досега европейската система за подкрепа на бизнеса се чупеше. Scaleup Fund е създаден, за да промени парадигмата.
Общият размер на инвестициите в една компания, включително последващото финансиране, ще може да достига и дори да надхвърля 100 млн. евро. Фондът е еманация на разбирането, че Европа не може повече да си позволи милиарди инвестиции в създаването на технологии само за да ги загуби след това, защото тяхното мащабно финансиране до глобален лидер се осигурява от американски, китайски или други чуждестранни инвеститори. Затова целта на фонда е формулирана с необичайно директно послание: "Най-доброто от Европа да може да избере Европа".
Публичен капитал, но пазарни решения
Макар фондът да е част от структурата на EIC Fund, той няма да функционира като традиционен инструмент на ЕК, защото тя е само един от учредителите и ще участва при същите условия като останалите, т.е. ще има представителство в управленската структура, но няма да избира отделните компании и няма да определя конкретните инвестиционни решения.
Всички те ще бъдат вземани от EQT на търговски принцип и въз основа на качествата на конкретната инвестиционна възможност. Това разделение е съществено. ЕК осигурява първоначалния капитал и стратегическата посока, но професионален частен фонд мениджър ще решава къде могат да бъдат постигнати необходимите растеж и възвръщаемост.
Какви компании ще търси фондът
Фондът ще инвестира в компании, разработващи стратегически технологии в области като: изкуствен интелект; квантови технологии; роботика и автономни системи; полупроводници; чиста енергия; биотехнологии и науки за живота; космически технологии; модерни индустриални системи; цифрови технологии и модерно производство.
Имах щастието да присъствам на официалното откриване на фонда. Представителят на EQT ми направи изключително силно впечатление с начина, по който очерта визията за работата на фонда и подбора на компаниите. Разликата между наратива на ЕК и този на бъдещия фонд мениджър беше поразителна.
Всъщност същият модел се повтаряше във всяка сесия, в която участваха едновременно представители на комисията и на бизнеса - сякаш говореха на различни езици. Едните обясняваха политиките, структурите и процедурите, а другите - пазарите, риска, амбицията и възможностите за растеж.
Именно затова решението на комисията да възложи инвестиционните решения на независим професионален фонд мениджър, работещ на пазарен принцип, е особено обнадеждаващо. Според представената от EQT концепция фокусът ще бъде върху компании от Series B до етапа непосредствено преди първично публично предлагане. Компаниите трябва да са установени или да възнамеряват да се установят в държава - членка на ЕС, или в държава, асоциирана към Стълб III на Horizon Europe, да разработват стратегически технологии и да търсят значителен капитал за растеж и мащабиране.
Няма да има традиционна покана с фиксиран срок и формуляр за кандидатстване. EQT ще управлява целия инвестиционен процес - от идентифицирането на потенциалните сделки до анализа и избора на компаниите. Повече информация може да намерите на страницата на фонда, където и сега компаниите се насърчават да споделят своите инвестиционни намерения.
Защо участието в EIC Accelerator и STEP е важно
Scaleup Europe Fund няма формална или задължителна връзка с портфейла на EIC. Компанията не трябва предварително да е получила EIC Accelerator или EIC STEP финансиране, за да бъде разгледана от фонда. Предишното участие в инструменти на EIC може да бъде релевантно, но няма да дава преференции. В същото време е направена заявка портфейлът на EIC фонда да стане естествен източник на потенциални инвестиционни възможности.
В него вече има компании, преминали през сериозна технологична, пазарна и финансова оценка и получили европейско капиталово финансиране. Тъкмо затова участието на български компании в EIC Accelerator и EIC STEP е важно - то ги позиционира в европейския инвестиционен поток.
Какъв е шансът на българските компании
Обективният поглед към досегашните резултати от последната сесия на Акселератора на ЕСИ не дава основания за голям оптимизъм. Сред избраните компании доминират държави с развити технологични и инвестиционни екосистеми - Германия, Франция, Италия, Великобритания и др. Представителството на Централна и Източна Европа остава ограничено - избрана е само една компания от Полша.
От разговорите с български фирми оставам с впечатлението, че търсят причините само извън себе си - например оценителите не гледат на нашите държави с добро око и оценките са субективно-подценяващи. Но това не е точно така, защото прегледът на избраните проекти показва, че повечето от тях предлагат наистина революционни решения в критични за Европа области. Нека открито си зададем въпроса доколко идеите на нашите компании са наистина конкурентни в тази свирепа битка.
Има ли компании, които обективно отговарят на критериите на фонд от подобен тип? За това не е достатъчна само добра технология. Необходими са голяма пазарна перспектива, доказан бизнес модел, силен управленски екип, амбиция за глобално лидерство и готовност за привличане на капитал в размер, който все още изглежда необичаен за българската екосистема.
Ще дам още един пример. Наскоро анализирах подробно друг инвестиционен инструмент на Европейската комисия - I3 (Interregional Innovation Investments), чрез който се изграждат европейски вериги на стойността около технологии с висока степен на технологична готовност. В рамките на тези проекти компаниите могат да получат до 1 млн. евро, за да превърнат вече разработена технология в пазарен продукт.
България почти липсва
Резултатът е показателен. Сред 22 одобрени проекта, всеки с консорциуми от между 18 и 40 партньора, открих едва три български организации, две от които са клъстери, а не технологични компании. Това означава, че България почти отсъства там, където се изграждат бъдещите европейски вериги на стойността и където компаниите създават партньорства, валидират технологиите си и привличат последващи инвестиции. И това според мен е част от същия проблем.
Никой няма да инвестира 100 млн. евро в компания, която досега не е участвала в европейски пилоти, няма индустриални партньори, няма място във веригите на стойността и никой извън България не я познава. Ако българските компании отсъстват от етапите, на които технологиите се демонстрират, интегрират и въвеждат в индустриална среда, те трудно ще се появят внезапно на финалния етап като кандидати за стотици милиони евро.
Първите инвестиции се очакват през есента на 2026 година. Преди това трябва да бъдат приключени правната структура и първото затваряне на фонда, след което EQT ще проведе и втори кръг за привличане на допълнителни инвеститори. Но за компаниите подготовката не започва през есента. За да бъде една фирма видима за фонд от този тип, тя трябва години по-рано да е започнала да мисли за глобалния си пазар, за мащабируем бизнес модел, за международни партньорства и за инвестиционна стратегия с мащабен размах. Scaleup Europe Fund отваря нова възможност. Той обаче показва и колко високо вече е вдигната летвата.
Източник: КАПИТАЛ