Статия на Цвета Наньова, БАКК АД, член на БАКЕП в Капитал на тема: Санирането: от 100% грант към споделена отговорност
Националният план за обновяване на сградния фонд до 2050 г. очертава мащабна трансформация както при жилищните, така и при нежилищните сгради. Но именно в жилищния сектор се концентрират най-сериозните системни проблеми - и най-големият потенциал за промяна. В края на 2025 г. изтече срокът, в който държавите членки трябваше да изготвят националните си планове за обновяване на сградния фонд съгласно обновената Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС 2024/1275). България беше сред осемте държави, които внесоха първи вариант в Европейската комисия в срок. Това е административен успех. Същинското предизвикателство тепърва предстои - как този план ще бъде превърнат в работеща политика.
"Тайният" план за саниране до 2050 г. и неслучилите се реформи в енергийната ефективност
Проектът на Националния план за саниране на жилищните и нежилищните сгради следва изискванията на директивата: анализ на състоянието, поетапни цели, оценка на инвестиционните потребности и пакет от политики, мерки и финансови инструменти. Настоящият текст стъпва именно върху този анализ и предложените решения. Документът обхваща жилищния и нежилищния фонд. При нежилищните сгради вече има административен капацитет и по-ясна регулаторна рамка. При жилищния сектор обаче са концентрирани основните структурни дефицити - и именно там ще се реши дали преходът към климатично неутрален сграден фонд до 2050 г. е реалистичен.
Мащабът на задачата
Сградният сектор формира около 40% от енергийното потребление в ЕС. Според разчетите в плана до 2050 г. в България трябва да бъдат обновени около 277 млн. кв.м разгъната застроена площ в жилищния сектор - над 163 млн. кв.м в многофамилни и близо 114 млн. кв.м в еднофамилни жилищни сгради. Нуждаещи се от обновяване сгради са над 82 хил. многофамилни и почти 980 хил. еднофамилни сгради, като близо половината са в най-ниските енергийни класове. ДЕХС изисква до 2030 г. средното потребление на първична енергия в жилищния сектор да намалее с поне 16% спрямо 2020 г., а до 2035 г. - с 20-22%, като над половината от намалението трябва да дойде от сградите с най-лоши характеристики. Това не е пожелателна стратегия. Планът подлежи на одобрение от Европейската комисия и последващ контрол по изпълнението.
ББР ще прави преоценка на проектите на общо 2500 блока за саниране
Оценката на досегашните политики очертава ясна картина. В периода 2009 - 2020 г. в обновяване на около 3000 многофамилни сгради са инвестирани приблизително 1.2 млрд. евро под формата на 100% безвъзмездна помощ. За 2025-2030 г. са предвидени нови 2 млрд. евро за още около 3900 сгради. Дори при оптимистичен сценарий до 2030 г. ще бъдат обхванати едва 8% от многофамилните сгради. Еднофамилните къщи практически остават извън значима системна подкрепа. Проблемът, който самият план диагностицира, не е само финансов, а структурен.
Ограниченията на 100% грантовия модел
Доминиращият досега подход - пълно публично финансиране - създаде напредък, но и зависимост. Сред отчетените проблеми са:
-
еднократно използване на публичния ресурс без механизъм за рециклиране
-
липса на устойчиво привличане на частен капитал
-
кампанийност и stop-and-go логика
-
ограничен достъп до програмите и несправедливо териториално разпределение
-
изземване на инициативата от собствениците и пълна зависимост от капацитета и мотивацията за участие на общинската администрация.
При 100% грант собственикът не е инвеститор, а бенефициент - модел, който ограничава мащаба и устойчивостта. Разчетите показват, че за изпълнение на целта до 2030 г. са необходими инвестиции от около 11 млрд. евро. Осигурените приблизително 2.2 млрд. евро са обещани за безвъзмездно обновяване на ограничен брой сгради. За останалите липсва финансиране в размер на около 9 млрд. евро. Това прави универсалния 100% грантов модел математически неприложим.
Защо обаче досегашните опити за съфинансиране се провалиха? Планът отчита и досегашните неуспешни опити за смесено финансиране. Причината не е липса на обществен интерес, а липса на инфраструктура. Първо - отсъства структурирана техническа помощ. Процесът изисква координация на обследвания, проектиране, избор на изпълнители и финансово структуриране - капацитет, който не може да се очаква от гражданите. Второ - липсват финансови инструменти за улеснен достъп до кредитиране, включително гаранционни механизми. Трето - отсъства работеща национална система за идентифициране на енергийно бедните, което блокира диференцирания подход за финансова подкрепа. Без тези предпоставки смесеният модел е трудно приложим.
Но има и нови предпоставки. Реформите по Плана за възстановяване и устойчивост и изискванията на ДЕХС променят рамката. Планът предвижда:
-
стартиране на дейността на новосъздадения Национален фонд за декарбонизация, който трябва да осигури нужните финансови механизми
-
създаване на мрежа от структури за комплексно обслужване (one-stop-shop) на собствениците
-
комбиниране на грантов компонент с пазарно кредитиране
-
100% подкрепа за енергийно бедните домакинства.
Тези политики са описани в Плана не само защото са изисквания на ДЕХС, те са необходими за преход от кампаниен към устойчив модел.
Жилищният сектор - проблеми и потенциал
Докато при нежилищния фонд основните инструменти са минимални стандарти и регулаторни изисквания, при жилищния сектор успехът зависи от активността на стотици хиляди собственици. Данните на НСИ от последното преброяване през 2021 г. сочат, че близо половината жилища вече имат подменена дограма, а над една четвърт - топлоизолация. Налице е реален интерес към енергийна ефективност, но обновяването остава фрагментарно - ограничено от личните финансови и организационни възможности на собствениците. Планът ясно заявява, че "една програма не е подходяща за всички", и предвижда "ветрило" от постоянно действащи програми с различен интензитет на помощта според степента на обновяване и социалния статус.
Най-чувствителният въпрос остава енергийната бедност. ДЕХС изисква 100% подкрепа за тази група, което предполага, освен национална дефиниция, наличие на информационна система за определяне кръга от бенефициенти и устойчиво финансиране, включително чрез европейския социален климатичен фонд. Таргетираната подкрепа е условие за легитимност на смесения модел. Универсалната субсидия не е социална политика, а бюджетна неефективност.
На базата на анализа и разчетите в самия план изводът е ясен: България трябва да премине от 100% грантов модел към система на съфинансиране с техническа помощ и защита за уязвимите. Това не е идеологически дебат, а въпрос на мащаб и ефективност. При пълно публично финансиране обновяваме няколко хиляди сгради. При комбиниран модел имаме шанс да достигнем стотици хиляди. Националният план вече очертава този завой. Очакванията са за политическа зрялост, която е необходима, за да го превърне в реална политика.
Източник: КАПИТАЛ