Статия на Димитър Манов, СИБОЛА ЕООД, член на БАКЕП в Капитал на тема: Работите с плодове, зеленчуци или мляко? Ето как да модернизирате предприятието си
България е в нов етап от своето развитие - влизането в еврозоната е факт, но част от старите проблеми в земеделието - и по-специално преработвателният сектор, са си същите - силна конкуренция и липса на свежо финансиране. Сега обаче това може да се промени, а предстоящият прием по две от схемите на Стратегическия план за развитие на земеделието, част от Общата селскостопанска политика на ЕС, отново може да се окаже спасителен пояс за много производства.
Как може да стане това? Предстоящият прием по процедурите Г.2 и Г2.1 за инвестиции в преработка на земеделски продукти ще разпредели 80% от бюджета (при планирана сума около 300 млн. евро) на интервенцията за целия период на Стратегическия план 2023 - 2027. Това е момент, в който преработвателните предприятия имат възможност да повишат технологичното си ниво и да подобрят позициите си в среда, която става все по-конкурентна и взискателна.
По-висока субсидия за чувствителните продукти
Един от най-съществените акценти в новия прием е по-високият процент - 60, на подпомагане за предприятия, които работят с чувствителни земеделски продукти - плодове, зеленчуци, мляко, месо и етеричномаслени продукти. Тази диференциация в подпомагането е логичен инструмент за компенсиране на пазарните рискове пред чувствителните сектори, които често са изложени на силни ценови колебания, климатични фактори, по-високи производствени разходи и зависимост от вътрешното земеделско предлагане.
Повишеният интензитет на помощта създава реален стимул предприятията да инвестират в по-модерни линии, енергийна ефективност, автоматизация и дигитализация. Това има за цел да доведе до повишено потребление на български земеделски продукти, по-сигурни пазарни отношения с фермерите и създаване на повече добавената стойност в страната. Допълнителна тежест при оценяването ще получат проекти, които имат преки договори за суровини с производители на земеделска продукция от България. Процедурата поставя по-високи изисквания към качеството на проектните предложения, логиката на инвестициите и очакваните ефекти върху пазара с изискванията за устойчивост на декларираните показатели за продажби.
Натиск от вносните продукти
Българският вътрешен пазар в последните години се характеризира със значително увеличение на дела на вносните храни. Веригите за модерна търговия предлагат богато разнообразие от ниско- и средноценови продукти от Централна и Източна Европа, както и от Южна Европа, което повишава конкурентния натиск за местните производители. Това води до две ключови последици:
Повишаване на изискванията за цена и ефективност - предприятията трябва да оптимизират разходите и да постигат по-ниска себестойност, за да останат конкурентни
Високи очаквания за качество, стандартизация и постоянство - потребителите сравняват българските продукти с европейските, което повишава нуждата от автоматизация, дигитален контрол и модерни технологични линии
По този начин за предприятията от преработвателния сектор на земеделски продукти инвестициите по Г.2 и Г2.1 вече не са просто пожелателни, а се превръщат в необходимост за оцеляване и растеж.
Веригите като платформа за експорт
Въпреки предизвикателствата същите търговски вериги предоставят и нови възможности за българските преработватели. Все повече от тях предлагат български брандове в международните си структури - Румъния, Гърция, Германия, Полша и целият ЕС. Това означава, че предприятията, които внедрят високо автоматизирани линии, стабилно качество и капацитет за големи серии, могат сравнително лесно да стъпят на нови пазари чрез вече изградени канали на търговските вериги. Инвестициите в модернизация увеличават и доверието на търговските партньори, защото гарантират прогнозируемост, проследимост и пълно съответствие със стандартите на ЕС.
Решението: технологии и автоматизация
Българските преработвателни предприятия отдавна не залагат на евтиния труд като основа на конкурентоспособност, а на инвестиции в роботи за опаковане и палетизиране, автоматизирани линии за сортиране, рязане, пастьоризация и замразяване, системи за енергиен мениджмънт, IoT решения за следене на качеството и процесите в реално време.
Тези технологични решения и инвестиции, допустими по двете процедури, водят едновременно по-висока производителност и намаляване на разходите. Енергийната ефективност, носи и допълнителен ефект - намаляване на въглеродния отпечатък, което вече е решаващ фактор за партньори, инвеститори и международни търговски вериги.
Трансформиращият фактор
Предстоящият прием по мерките Г.2 и Г2.1 идва в ключов момент за българската хранително-вкусова индустрия. Той предоставя инструментите за модернизация, повишаване на ефективността и адаптация към нарастващата конкуренция, като същевременно поставя акцент върху чувствителните сектори и връзката с българските земеделски производители. Чрез инвестиции в нови технологии, автоматизация и енергийна ефективност предприятията могат не само да защитят позициите си на вътрешния пазар, но и да поемат към устойчив експортен растеж.
Затова приемът е възможност, която не бива да се пропуска, защото може да се превърне в най-значимия двигател за развитие на сектор "Преработка на земеделски продукти" през следващите години.
Източник: КАПИТАЛ