Статия на Жечка Калинова, "НЮ АЙ" АД, член на БАКЕП в Капитал на тема: EIC най-после променя правилата - шанс за истинските иноватори
Нека ви разкажа нещо - преди дни бях на Web Summit в Лисабон - събитие, което някога събираше най-смелите иноватори. Днес над 70% от компаниите говорят само за едно - AI. Не пробиви, не визии, а комбинации от готови инструменти. Дори победителят беше софтуер, който пише проектни предложения вместо кандидатите и след това им ги управлява. Ако това е образът на бъдещето, накъде отива човешката мисъл?
ЕК отваря процедура за deep-tech компании с до 500 000 евро грант
На този фон бюрократичният, често критикуван EIC започва да изглежда като светъл лъч надежда. Защото ако Web Summit показа какво става, когато иновациите се превърнат в маркетинг, то EIC показа обратното - как бюрокрацията може да задуши иновациите. През последните години най-познатата в България програма за бизнес - Акселератора на Европейския съвет за иновации - се превърна в тромав процес, с решения, вземани след 10-12 месеца, формуляри от по 50 страници, десетки документи и оценки, които често си противоречат. А междувременно кандидатите станаха толкова много, че успеваемостта по някои програми падна до 2% - системата просто се счупи под тежестта на AI генерираните предложения.
Какво се променя?
Преакселераторът на Европейския съвет за иновации, част от програмата WIDERA за 2025 г., предоставя между 300 000 и 500 000 евро безвъзмездна помощ на deep-tech компании от т.нар. разширяващи се държави - онези, които все още изостават в европейската иновационна надпревара. Това са 15 страни, а между тях е и България. Преди броени дни акселераторът отново отвори за кандидатстване, но вече по правилата за 2026 г., които всички очаквахме с огромно любопитство. ЕК направи много заявки, че предстоят кардинални промени. Новото кратко предложение остава 12 страници, но логиката е изцяло променена, а структурата буквално следва критериите за оценка: първо представяте технологията си, после всичко останало. И правилно - ако не успеете да убедите оценителите, че иновацията ви отговаря на очакванията на програмата, те просто няма да прочетат предложението ви до края.
EIC финансира само deep-tech високорискови иновации. Никакви "по-бързо, по-евтино, с AI" решения, колкото и добре да звучат на думи, нямат шанс. Трябва реална и убедителна новост, достигнала ниво на технологична готовност минимум 5 (TRL5), т.е. доказано - демонстрирана в реална среда, както и индустриална защита. Макар това все още да не е условие за допустимост, над 90% от финансираните проекти вече са патентовали технологията си.
Следва пазарът - не дали е "интересен", а колко е огромен и дали му предлагате уау продукт. Тук най-убедителни са цифрите, инвеститорите очакват числа, а не фрази. После екипът - без таблици и без шаблони този път: кои сте и защо сте най-добрите. И накрая - инвестиционната логика: има ли вече инвестиционен интерес към вашето решение, кога планирате следващия инвестиционен рунд, защо не можете да набавите пълното финансиране от наличните на пазара финансови инструменти. Този път основният въпрос не е защо проектът е рисков, а защо ви трябва допълваща подкрепа от ЕСИ, за да постигнете своя технологичен и пазарен максимум. Все още прилагате 10 страници презентация (pitch deck) и триминутно видео, в което ви съветвам да бъдете максимално автентични. Всякакви режисирани, помпозни, драматично озвучени видеа предизвикват в оценителите само досада, а понякога и смях.
Административните правила са същите - предложения се подават по всяко време и се предават за оценка всеки първи вторник от месеца. Оценката е Go/No Go, от четирима оценители, трима трябва да са ЗА проекта ви. Резултат - между 4 и 6 седмици.
Вторият етап: истинската революция
Ако иновацията ви е уникална, а и с малко късмет, ще ви поканят да подадете пълно проектно предложение. Формулярът вече е само 20 страници плюс 10-страници план за изпълнение. Всичко - максимум 30 страници, в които стегнато, професионално, но без жаргон, същевременно увлекателно, трябва да убедите ЕСИ да ви даде 2.5 млн. евро и да инвестира във вас до 10 милиона капитал. Отпадат биографиите на експертите - давате линкове към профилите на екипа, така че поддържайте ги актуални и в унисон с обхвата на проекта поне докато тече оценката. Pitch deck-ът вече е без ограничение в броя слайдове, но на интервюто ще говорите по него, а то остава само в рамките на 10 минути.
Прилагат се Freedom to Operate (т.е. свободата да оперирате с иновацията си на пазара), писма за намерения по образец, детайлен бюджет и финансов план. Подробност, който е важно да знаете, е, че в образеца финансовият план е разчетен за 4 години, но ако на иновацията ви са необходими повече за достигане на пазарна зрялост, добавете ги. Може да направите ново видео или да използвате това от първия етап. И тук идва моята любима голяма промяна: технологичен due diligence на втори етап. Това е реалната проверка дали това, което описвате, наистина съществува и работи.
Интервюто е онлайн, с експерт по същността на технологията. За добрите deep-tech екипи това е огромно предимство. В разговорите ми с българските екипи виждам по-скоро притеснение, странното е, че повечето подценяват себе си. Технологичният due diligence не е бариера пред стойностните идеи, а филтър, който да спре шума. За първи път проверката няма да е "стилистична", а технологична и автентична. И това е много вдъхновяващо.
Връща се и точковата система: 13 от 15 точки ви дават шанс за интервю, но дори и без да стигнете до него, получавате Seal of Excellence - и достъп до национално финансиране. Финалното интервю остава Go/No Go. Панелистите - до 6 души, имат огромна свобода за преценка. Могат да се съобразят с технологичната проверка и становището на Европейското патентно ведомство, но не са обвързани от тях. Крайното решение е комбинация от експертиза, интерпретация и доверие в екипа. Датите за оценка на втори етап, за разлика от миналата година, вече са шест - 07.01., 04.03., 06.05., 08.07., 02.09. и 04.11.2026 г. Могат да кандидатстват и проекти, преминали първи етап през 2025 г.
Планирани са 3 сесии с интервюта - в периодите 18-22.05. и 19-24.10.2026 г., както и 15-19.01.2027. През 2026 г. програмата включва и нещо наистина уникално за Европа - пилотна покана, вдъхновена от ARPA (американската Advanced Research Projects Agency, понастоящем DARPA) модела, който стои зад най-големите пробиви в САЩ: интернет, GPS, дори ранните автономни системи. Това е подход, при който държавата не просто финансира, а активно управлява портфейл от високорискови технологии с огромен пазарен и стратегически потенциал.
Новият инструмент EIC Advanced Innovation Challenges прави точно това: двустепенно stage-gated финансиране, ранно включване на реални потребители, бърза селекция и грантове, които следват логиката "покажи ми, че работи - и ти давам повече". Ще разкажем отделно за този пилот - защото е може би най-показателен за това, че Европа сериозно се е заела да изпреварва, а не да догонва. Срокът за кандидатстване за първи етап е 16.02.2026 г.
И още нещо важно: тематичните покани на EIC за 2026, т.нар. Challenges - най-ясният знак за политическите приоритети на ЕС за следващите години. Те са не просто технологични направления, а стратегически избори, зад които стоят геополитика, сигурност, енергийна независимост и климатичен риск. Затова фокусът пада върху нови съвременни материали за ВЕИ и батерии, ключови технологии за бъдещите термоядрени системи, агробиотехнологии за възстановяване на деградирали почви, критични суровини и климатична адаптация. Това са области, в които Европа иска да бъде лидер, а не потребител на чужди решения - затова и изискването е проектите да са 100% в обхвата на предизвикателството и да предлагат истинска "дълбока" технология, не просто "подобрения".
Няма как да не спомена и ще един дългоочакван момент: технологиите с двойна употреба. Все още не са в официалните документи, но се очаква всеки момент да бъдат приети промени в регламента, което ще отвори вратата за иновации, които имат както гражданско, така и военно приложение - огромен пазар и критично важен сектор, в който Европа не иска, а и не трябва, повече да изостава.
Големият риск, за който никой не говори
Огромният шум, създаван от генерираните с любимия чат - GPT, Claud или Mistral - проекти. Но AI текстът не е проблем. Проблем е, когато хората се опитват да заменят собственото си мислене с AI. Новият EIC не е анти-AI, а анти-copy-paste безсмислените празни думи. Ако основателят не познава технологията, пазара, регулациите, конкуренцията, нито един "перфектен" формуляр няма да му помогне. AI може да напише предложение, но не може да измисли технология. То създава текстове, не иновации. Засега.
Какво означава всичко това за България? За България тази промяна е огромен шанс. Нямаме армия от иноватори, но разполагаме с изключително силни deep-tech екипи - с лаборатории, прототипи, патенти, индустриални партньорства. Точно те ще имат възможност да покажат какво могат. 2026 може да се окаже годината, в която Европа най-сетне ще започне да финансира не най-добре написаните, а най-смелите идеи. Не най-полираните pitch deck-ове, а реалните пробиви. Но успехът на реформата няма да зависи нито от Комисията, нито от новите формуляри - а от самите компании. От способността им да мислят, да доказват, да поемат риск и да създават технологии, които променят света. Всичко останало може да го допише и изкуственият интелект.
Ще успее ли ЕК да се пребори със собствената си бюрокрация? Предстои да видим. Картите са на масата. Въпросът е кой ще изиграе най-добрата ръка: Европа на иновациите и растежа, или Европа на формализма и бавното пространство. И ако вярвам в нещо безусловно, то е, че българските компании, които имат технология, характер и смелост да започват отначало, могат да бъдат не само равноправни играчи на тази маса, но и да спечелят.
Източник: КАПИТАЛ