Статия на Стоян Ставрев, Българска консултантска организация ЕООД, член на БАКЕП на тема: Нови възможности за финансиране и обновяване на градската среда
Пандемията изостри силно чувствителността на гражданите към градската среда и необходимостта от функционалното й преосмисляне. Жителите преоткриха своите домове, балкони, дворове, съседни улици и квартални магазинчета, близките градинки и паркове. Но и осъзнаха множеството дефицити на заобикалящата градска среда - недостига на зелени площи, на квартални детски градинки и места за отмора, на кохерентна велосипедна и пешеходна инфраструктура, на локални центрове със собствена динамика.
Въпреки че не са създадени в отговор на кризата, фондовете за градско развитие - финансов инструмент по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020" (ОПРР), могат активно да подкрепят възстановяването по устойчив начин чрез инвестиции за подобряване на градската среда, на спортната и културна инфраструктура, на градската мобилност. Съществено преимущество на фондовете е фактът, че фонд посредниците са избрани през 2018 г. от Фонд на фондовете, и вече две години трупат опит и експертиза в работата с различни публични и частни субекти. В допълнение и двата фонд посредника - Регионалният фонд за градско развитие (РФГР) за Северна България и Фонд за устойчиви градове - за столицата и Южна България, управляват успешно идентични пилотни фондове по инициативата JESSICA от 2012 г., макар и с доста по-ограничен ресурс.
Възможностите
Фондовете за градско развитие предоставят заеми с вградени гаранции до края на 2023 г., насочени към широк кръг потенциални крайни получатели - публични и частни проектни инициатори, които реализират проектни идеи в допустимите 39 големи български градове. Фондовете предлагат значително по-добри от пазарните условия - нисък лихвен процент, благодарение на наличието на близо 60% съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020", срокове за погасяване до 20 години и дълги гратисни периоди, облекчени изисквания по отношение на собственото участие и обезпечението. Стандартно изискване за подкрепа с финансови инструменти е потенциалните проекти да бъдат финансово жизнеспособни, но да не могат да генерират достатъчно финансиране от пазарни източници.
През 2020 г. са реализирани първите проекти с финансиране от Фонда за устойчиви градове в столицата и в градове от Южна България. Парк "Възраждане", първият нов парк в София от над 40 години, е изграден по линия на инициативата JESSICA с проектен инициатор "Софийски имоти" ЕАД, а през миналата година е разширен с още 18 дка и допълнен с аквапарк и спортен комплекс.
В Бургас е изпълнен първият общински проект с комбинирана подкрепа с безвъзмездна помощ от ОПРР за културна инфраструктура, който трансформира неугледната сграда на Културния дом на нефтохимика в центъра на града в модерен културен център. Предстои откриването на Центъра за съвременно изкуство и Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас, които събират в едно новите технологии и мъдростта на старите книги.
Наред с инвестициите на общините и общинските търговски дружества, Фондовете за градско развитие финансират и проекти на частни инициатори в допустимите сектори. Най-голям интерес към момента от тяхна страна се наблюдава за изграждане на ритейл и логистични паркове, които трансформират бивши индустриални и запуснати терени в зони, насърчаващи икономическите активности, които създават заетост и облагородяват средата, използвайки наличния градски потенциал.
През ноември 2020 г. е открит ритейл парк Ямбол на площ от близо 10 дка, на територията на бивша производствена зона, заедно с нов мост над р. Тунджа, който осигурява не само удобен достъп до търговския обект, но и свързаност с между ЦГЧ и ж.к. Васил Левски в гр. Ямбол. Разходите за изграждането на тази допълваща публична инфраструктура в размер на 1.2 млн. лева. са осигурени изцяло от частния проектен инициатор.
Нови инвестиции
От началото на 2021 г. Фонд на фондовете разшири кръга на възможни инвестиции от Фондовете за градско развитие, като разшири допустимите вложения в посока на проекти, които не са приходо-генериращи, но имат икономически ползи. Така могат да бъдат подкрепени проекти на публичните власти, свързани с градска инфраструктура, които не са получили безвъзмездна помощ, но са съществени за реализация за местната общност и попадат в обхвата на целите на интегрираните плановете за градско развитие на градовете.
Така общините могат да подобрят своята улична, велосипедна и пешеходна инфраструктура, да изградят нови публични пространства и да разширят зелените площи, да осъвременят спортните и културни обекти, за да отговорят на новите реалности.
В допълнение, фондовете могат да отпускат и оборотно финансиране, както към инвестиционните заеми, така и като временна мярка за преодоляване на последиците от кризата с COVID-19 до края на 2021 г., чрез предоставяне на заеми на търговските дружества или общините, осъществяващи дейности за градски транспорт, управляващи спортна инфраструктура за общо ползване или културни институции. През тази пролет се очаква да се предложи и дългоочакваният ритейл продукт за енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради в допустимите градове, който да разкрие възможностите на финансовите инструменти за устойчиво финансиране на проекти, генериращи спестявания.
Обвързването на възстановяването от пандемията с преосмисляне на градската среда, намаляване на замърсяването и повишаване на локалната жизненост е в центъра за постигане на амбициозните цели на Европейския зелен пакт и на механизма за възстановяване и устойчивост. Идеята за устойчиво и приобщаващо бъдеще, за "Нов европейски Баухаус", изисква значителни ресурси. Безвъзмездната помощ често се оказва недостатъчна, ненавременна и неефективна, а съществуващите финансовите инструменти за градско развитие могат да бъдат изпитано и гъвкаво решение както за местните власти, така и за частните инициатори за осигуряване на финансова дисциплина и за стимулиране на икономически растеж.
Източник: Капитал