Интервю на Емил Дърев, член на УС на БАКЕП, Вока Консулт ООД във Фермер.бг: Възможно е и през 2017 г. да не се прилагат схеми за финансов инженеринг
Между 30 и 40% от инвестиционните проекти по старата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР 2014-2020) не се изпълняват, като основната причина за това е липса на финансиране. Това каза в интервю за Фермер.БГ Емил Дърев, член на Българската асоциация на консултантите на европейските програми (БАКЕП).
- Г-н Дърев, коя е формулата за успешен проект?
- Преди всичко да има нужда от него, да е част от нормалната стратегия за развитие на стопанството. Производството и преработката на селскостопански продукти трябва да се разглежда и управлява като бизнес, за да бъде успешна дейността. Проектът трябва да е реалистичен и да отговаря на възможностите на кандидата от гледна точка на пазари, приходи, печалба, възможност за привличане на финансиране, опит с подготовката и управлението на подобни проекти и т.н. Практиката показва, че проект, който се прави само заради възможността да се получат субсидии, обикновено не е успешен.
Качествената подготовка на проекта също е предпоставка за успех. Условията за кандидатстване и изискванията към проектите и кандидатите са определени и трябва да се спазват. Това е задължително условие. Достатъчното условие обаче, е проектът да бъде, както ние консултантите казваме, в бюджета, т.е. да има финансиране за него на база критериите за избор. Фактите показват, че през последните години при всеки прием има повече проекти, отколкото наличен бюджет, така че е много важно при започване на подготовката на един проект да се предвиди дали ще има достатъчно точки, за да бъде в бюджета или не. При положение, че един проект има малко точки, се обезсмисля влагането на значителни ресурси за подготовката му, тъй като вероятно той няма да бъде одобрен поради липса на бюджет.
- Защо се забавиха договарянията на проектите по първия прием по 4.1?
- Основната причина е, че управляващият орган на ПРСР и най-вече Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) нямаха готовност да започнат приема по подмярка 4.1 от 2015 г. Министерство на земеделието и храните (МЗХ) бързаше да публикува наредбата за приема, въпреки че в нея имаше много противоречия и неточности. В същото време ДФЗ чакаше отговори от страна на управленския орган по ПРСР2014-2020 (тъкмо заради противоречията в наредбата), за да може реално да обработва проектите по подмярка 4.1, което също забави процеса. Основна причина за забавата е и липсата на ефективна организация на работата в ДФЗ. Въпреки голямата заетост и по други мерки и схеми в ДФЗ, не е нормално по-малко от хиляда проекта по първия прием на подмярката да се обработват повече от година.
- Стана ясно, че по втория прием на подмярка 4.1 са подадени 2926 проекта. Това действително ли може да се нарече бум?
- Факт е, че поради големия брой подадени проекти, по-голямата част от тях, няма да бъдат финансирани заради недостатъчен бюджет за всички проекти. Нормално беше да се очаква бум и през втория прием по подмярка 4.1, тъй като тя се отвори с целия остатъчен бюджет. На практика, следващите приеми ще бъдат за повторно договориране на малка част от бюджета, който реално няма да бъде изпълнен и платен под формата на субсидии, което ще направи конкуренцията между проектите още по-голяма.
Това, което в БАКЕП ни притеснява е, че се приеха с протоколи над 500 проекта, подадени буквално в 5 без 5, в последния ден. Според нас това не е справедливо спрямо другите кандидати, които са си подготвили и входирали проектите навреме. Поради липса на прозрачност на целия процес нищо чудно някой да е "входирал" такъв проект в последния момент и в следващите една - две седмици да подготви и добави необходимите документи към него, което е напълно в противоречие с установените процедури и нормативна база.
За напояване или отново за техника кандидатстваха хората?
- Мога да дам информация за проектите, които подготвяхме ние - малка част от тях включваха инвестиции за напояване. По-голямата част от проектите бяха комбинация от инвестиции, свързани със строително-монтажни работи, трайни насаждения и земеделска техника.
- Предвид проблемите с хидромелиорациите смятате ли, че след подписване на договорите, проектите ще бъдат изпълнени правилно?
- Голяма част от проектите, свързани с напояване бяха подадени без да имат необходимите документи от Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ), Басейнова дирекция и/или община, а само с входящи номера към съответните институции. Поради тази причина, когато съответните документи са готови, проектите може да претърпят промени, които да не се приемат от ДФЗ или документите да не са готови, когато ДФЗ ги поиска и на тази база проектът да бъде отхвърлен.
Проблемът с изпълнението на одобрени инвестиционни проекти по ПРСР, не само свързани с напояване, по принцип е съществен. По данни на МЗХ между 30 и 40% от инвестиционните проекти по старата ПРСР не се изпълняват, като основната причина за това е липса на финансиране. Ситуацията по новата програма е същата и нашите очаквания са бенефициентите да имат същите трудности. Въпреки това, по новата програма миналата година, тази година и много вероятно и през следващата година няма да се прилагат схеми за финансов инженеринг или по просто казано - няма да има гаранционен фонд, чрез който да се подпомага процеса на изпълнението на одобрените инвестиционни проекти по ПРСР. Единствената причина за това забавяне е, че администрацията в МЗХ не си свърши работата навреме, в полза на земеделците, за които се предполага, че работи и съществува.
- С над 3 пъти е надвишен бюджета от кандидатите по подмярка 4.1 и проектите ще се разглеждат в рамките на ограничен бюджет. Това ли бе според Вас най-правилната стратегия, след като се очакваше да има голям интерес при кандидатстването тази година?
- Явно това е правилната стратегия за МЗХ в момента, тъй като министърът на земеделието определя политиката в областта на земеделието и ПРСР. Само времето ще покаже дали това е най-правилния подход.
По-скоро липсата на предвидимост и прозрачност в целия процес е по-големият проблем. Програмата за развитие на селските райони е единствената такава, която не обсъжда и не приема на Комитет по наблюдение планираната годишна програма за отваряне на мерките със съответните бюджети. Тази информация е много важна за правилното планиране и подготовка на проектите на кандидатите.
- Трябваше ли подмярка 4.1 да се разиграва целия остатъчен бюджет?
- По този въпрос има различни мнения дори и между членовете на БАКЕП. В крайна сметка това е решение на управляващия орган на ПРСР и в частност на министъра на земеделието. Много е важно обаче, тези решения да се взимат на базата на качествени анализи, които да показват предимствата и недостатъците на един или друг сценарий. Нашите наблюдения са, че това не се прави от страна на администрацията и съответно може да доведе до грешни решения и неефективност в управлението на програмата.
- Имахте ли трудности с промените, които от МЗХ направиха в последния момент?
- Не бих ги нарекъл трудности. Всички свързани с ПРСР вече сме запознати с непредвидимостта на администрацията на МЗХ. Резултатът от това е, че някои кандидати се отказаха от инвестиционните си намерения или ги промениха напълно. Това също е свързано с допълнително време и ресурси, но това по принцип администрацията не я интересува.
- Имахте ли клиенти, които не са събрали необходимите точки заради тези промени?
- Част от кандидатите се отказаха да кандидатстват по 4.1 тъкмо поради тези промени, тъй като шансовете да има наличен бюджет и за техните проекти бяха нищожни. Други кандидати все пак входираха проектите си и се надяват да се освободи достатъчно бюджет и за тях.
- Кои са мерките, за които хората кандидатстват най-много?
- И по старата, и по новата ПРСР най-популярната мярка е за производство на земеделски продукти - старата 121 и новата 4.1. Това е напълно обяснимо, тъй като броят на хората и фирмите, които се занимават със земеделие е много голям. Другите инвестиционни мерки, като 4.2 за преработка на земеделски продукти и 6.4 за подкрепа на земеделски дейности, също са много популярни сред земеделците и предприятията от хранително-вкусовата промишленост.
Източник: www.fermer.bg