Интервю на г-жа Кристина Цветанска, Председател на УС на БАКЕП за списание Enterprise
Кристина Цветанска, изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт и председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
Г-жо Цветанска, какво се случва с проектите за новите оперативни програми? Имаме ли вече одобрени и ако не, защо се получава това забавяне?
За съжаление, процесът по одобрение на новите програми доста се забави и те не могат да стартират през 2014 г. Надяваме се да видим работещи програми през първо тримесечие на 2015 г. Причината за забавянето не е само при нас, макар че за период от една година се смениха два служебни кабинета и две правителства, при които имаше промени в администрацията, свързана с еврофондовете. Всяко разместване в структурите се отразява неизбежно на цялостния процес по управлението на съответните програми. Но голямото забавяне най-вече дойде от самите европейски институции, така че този процес важи за всички страни членки. Регламентите, на които се основават програмите до 2020 г., бяха приети много късно.
Според мен важното е да завършим настоящия програмен период с всички възможни усилия да усвоим възможно най-много средства, за да имаме основание да мислим, че можем да се справим със следващите програми. Дори да са одобрени новите програми, те могат да останат едни чудесни документи, които да не реализираме ефективно и с полза за икономиката и обществото , защото не си взимаме поука от досегашните грешки и не трупаме капацитет.
Ако трябва да се обърнем назад, как бихте определила изминалата година по отношение на усвояване на еврофондовете. Факт е, че имахме и спрени програми, спрени процедури? Защо се получиха така нещата в момент, в който трябваше да усвояваме ударно пари?
Точно в края на програмния период основните програми за бизнеса – ОП Конкурентоспособност и Програма за развитие на селските райони белязаха сериозен спад. И двете програми започнаха силно от гледна точка на прием на проекти, но имаше изкуствени трудности за бенефициентите. Асоциацията на консултантите направи много предложения за подобрения, за които имаше диалог, в програмите (особено при ОП Конкурентоспособност) бяха въведени доста улеснения и започнахме да виждаме една работеща администрация. Процесът по кандидатстване беше доста улеснен в сравнение с началото на програмния период. През 2012 и 2013 г. ОП Конкурентоспособност заработи ударно, за разлика от ПРСР, която зацикли при положение, че е програмата с най-голям опит. И в крайна сметка през 2014 г. се озовахме с хиляди неразгледани проекти на земеделци, които отлежаваха от 1 година, а в ОП Конкурентоспособност се провали най-чаканата схема за технологична модернизация, която е решаваща за нивото на развитие на българските предприятия. Всичко това е плод на липсата на устойчивост в управлението на програмите. При положение, че липсва последователна политика в областта на еврофондовете, няма как да се получи друго. Винаги ще се оказваме в критична ситуация.
Предстоят нови 7 години, в които България ще бъде най-големият нетен бенефициент в ЕС. Какво трябва да се направи, за да бъдем максимално ефективни и усвояването да върви гладко и безпроблемно?
Преди всичко трябва да се работи бързо и администрацията да спазва стриктно сроковете, в които трябва да разглежда проектите. На второ място, трябва да се изкоренят всички опити за манипулации на оценки и недобросъвестно отношение както от страна на администрация, така и от страна на бенефициенти. На трето място, трябва постоянно да се увеличава качеството както на проектите, които бенефициентите подготвят, така и в работата на администрацията. И не на последно място, трябва да се въведе система за мониторинг как реално усвояването на програмите се отразява на икономиката. Необходимо е да се следи непрекъснато изпълнението на проектите, за да може да се реагира с наддоговаряне в рамките на програмния период и да не се губят средства накрая. В настоящия програмен период БАКЕП предостави анализи на ОП Конкурентоспособност и ПРСР, за да убеди администрацията, че е необходимо наддоговаряне и то е оправдано от данните за изпълнението на проектите. Усвояването на еврофондовете няма как да върви гладко и безпроблемно, защото икономиката и нуждите на бизнеса не са статични. За да има ефект от европейското финансиране, е необходимо проследяване и разбиране за икономическата ситуация. Само така условията за кандидатстване и икономическите приоритети ще са адекватни на реалността.
Трябва да си вземем поуките от допуснатите грешки. Вече има достатъчно натрупани години, в които има какво да се анализира, за да се получат изводи.
Все повече фирми от малкият и среден бизнес разчитат на еврофинансиране. Кои бяха основните трудности, с които са се сблъсквали през изминалия седемгодишен период и на каква подкрепа могат да разчитат те в следващите години? Какво е новото в програма „Иновации и конкурентоспособност”?
Един от основните проблеми за предприятията е непредвидимостта, липсата на прогнозируемост. Не може да правиш инвестиции без планиране. А единствените основни източници, които българските фирми използват са кредитите и безвъзмездната помощ по програмите. Понеже графикът на отварянето на схеми досега не се спазваше, фирмите бяха настроени да кандидатстват за всичко, което се отваря. Което на практика означава допълнителни разходи за тях и огромни трудности в планирането на инвестициите. Много е важно в следващия програмен период да има обявен график поне за година, който да се спазва. Не може една фирма да взима спорадични решения за важни инвестиции за бъдещето си.
Друга сериозна трудност за бенефициентите е много често липсата на прозрачност и ясни критерии за оценка и избор на проектите. Това е тема, която БАКЕП многократно дискутира и обсъжда с управляващите органи и по която ние твърдо заставаме зад позицията за максимална прозрачност на целия процес. Огромен проблем е, разбира се, и забавянето при разглеждането на проектите, както в ПРСР. Бизнесът не може да чака две години, за да стартира изпълнението на проект.
Новата програма „Иновации и конкурентоспособност“ като цяло отговаря на нуждите на бизнеса и в нея са предвидени над 1 млрд. евро за технологично обновление, иновации и енергийна ефективност. Една от основните новости произтича от европейските правила и тя се състои в предоставяне на различен размер финансиране в зависимост от мястото на инвестицията, като предприятията от Югозападен район ще получат по-нисък размер на процента на субсидията в сравнение с останалите части на страната.
Към момента колко от заемите, отпускани по Jeremie, са усвоени и ще продължи ли да действа инициативата и в новия програмен период?
В края на октомври беше предложено удължаване на инициативата Jeremie до 2025 г., за да има възможност за устойчивост за дълъг период. В следващите години българският бизнес ще се възползва отново от нисколихвени кредити и дялово финансиране. В Европейския съюз има промяна по отношение на ползването на грантовете за подкрепа на МСП, като се дава вече превес на финансовия инженеринг. В „Иновации и конкурентоспособност“ ще има отделени 150 млн. евро за дялово финансиране и още 150 млн. за евтини кредити с по-ниско обезпечение. Освен това ЕС ще отдели почти 1.4 млрд. евро по програмата COSME за заеми и рисков капитал за периода 2014 - 2020, които могат да се допълват с национални финансови инструменти за МСП. Програмата Хоризонт 2020 също дава възможност за използване на дялово финансиране (предимно за инвестиции на ранен етап от развитие на компании).
Какви са Вашите съвети към бизнеса за действия през новия програмен период – как да се възползват максимално от парите, които са предназначени за тях?
Бих посъветвала компаниите още отсега да направят внимателно своите инвестиционни планове, за да са готови при отварянето на схемите догодина и да не им се налага да правят нещата в последен момент. Една от основните трудности за бизнеса е префинансирането на проектите. Така че далновидното финансово планиране може да ги подготви за ползването на новите програми.
Кои са приоритетните сектори за подпомагане в новия програмен период?
Отново производството и преработвателната промишленост ще бъдат с приоритет пред сектора на услугите. Предимство ще имат също енергийната и ресурсна ефективност, въвеждането на иновации във всички сфери на икономическия живот, ИТ услугите, екологосъобразните производства. В хоризонтален план ще се финансират приоритетно малките и средни предприятия пред големите.
Един по-общ икономически въпрос - Вие сте член на съвета на директорите и изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. Каква е Вашата прогноза за 2015 г – да очакваме ли възстановяване на икономиката или ще станем свидетели отново на година без растеж?
Умерен песимист съм относно икономическото представяне през 2015 г. най-вече заради липса на устойчиво управление в страната, което води до ниска инвестиционна и бизнес активност. Оттук нататък са ограничени развитието, приходите и печалбите на предприятията.