Красимир Киряков е завършил магистърска степен в Университета за национално и световно стопанство, София, специалност "Маркетинг" и магистърска степен, специалност "Българска и английска филология", в СУ „Климент Охридски”, София.
Ръководил е проекти за развитие на малки и средни предприятия. Допълва своя професионален опит като консултант по международни проекти на Световната банка, Международната финансова корпорация (IFC), Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), USAID, ФАО и други.
През 2009 г. е избран за председател на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП), която обединява усилията на водещи консултантски фирми в България, за оптимизираното усвояване на финансирания от ЕС.
- Г-н Киряков, преди дни стана ясно, че България е на опашката по усвояване на евросредства, като след нас е само Румъния. Бавим ли се по европейските програми?
- Средата на програмния период вече мина, сега се приближаваме към края, който е 2013 година. Процентното усвояване в момента наистина показва, че още доста сериозно трябва да се работи до края на този период. Официално обявените резултати за 20 процента усвояемост според мен са реалистични. Много добре ще бъде, ако амбицията тази година процентът да бъде удвоен се реализира. Министърът за еврофондовете Томислав Дончев спомена, че целта за 2012 година е достигане на 40 процента. Наистина всички трябва да се мобилизират, да продължат процеса на повишаване на процента на усвояване, който напоследък се наблюдава, защото до края на програмния период не остава време.
- Реално ли е удвояването на този процент?
- Това е доста амбициозна цел за една година. Ще бъде много хубаво, ако успеят да го постигнат. Най-реалистичният вариант, за да се стигне до удвояване, е по-големите инфраструктурни проекти, където по-бързо могат да се мобилизират средства, да се платят по-големи суми. Трябва да се прави винаги разлика между договорени и платени средства. Въпросните 20 процента са разплатени средства, това са усвоените. Договорените са много по-голям процент. За да се стигне до плащане, зависи от администрацията колко бързо ще успее да обработи тези договори, които вече са договорени.
- Според вас колко реално можем да усвоим до края на програмния период?
- Мисля, че когато постигнем над 50 процента, ще бъде успех. Това не го казвам само въз основа на това, което се случва в България. Анализът на държавите, които са в първата група, влезли в Европейския съюз, както и постиженията им в първите програмни периоди, показват, че достигане над 50 процента е успех. Не трябва да забравяме, че това е първият програмен период за България. Предприсъединителните фондове бяха много по-малко, в много по-ограничени сфери. Логиката показва, че там, където имаше сериозни програми, след това усвояването беше много по-лесно и с по-висок процент. Такъв пример е програма САПАРД, колкото и противоречиви да са мненията за нея. Но програмата подготви и капацитет като хора и като методика на обработка на проектите. Затова Програмата за развитие на селските райони е лидер в усвояването на евросредствата, като една от причините е именно опитът, който беше натрупан в продължение на 5 години. Същото може да се каже и за тези програми, които наследиха ФАР. Но за областите, в които изцяло е започнато от нулата, не е имало предприсъединителни програми, е много по-трудно. Тепърва се създаваше технически и експертен капацитет, бенефициентите се учеха как да правят проектите. За нас като консултанти материята също беше нова.
- По кои европрограми усвояването е най-ниско?
- В момента реалното усвояване на средства по програма „Конкурентоспособност” е едно от най-ниските. Сега има няколко инициативи, които целят да компенсират това изоставане. По програма „Транспорт” също е нужна повече динамика. В програмите, които са насочени към малкия и средния бизнес, е нужна по-голяма динамичност и активност при обработката на проекти. Например от създаването на Програмата за развитие на селските райони никога не успяваше да постигне сроковете на обработка на проектите, които са заложени по наредби. Първоначално тези срокове бяха 3 месеца, след което бяха увеличени на 5, но въпреки това имаше страшно изоставане. Сега вече за проектите, които лятото бяха входирани във фонд „Земеделие”, има индикации, че ще спазят този 5-месечен срок, което е изключително положително. Но това темпо трябва да се поддържа, за да наваксаме изоставането.
- Само липсата на подготвени кадри ли е причината за толкова ниския процент на усвояемост в „Конкурентоспособност”?
- В самата програма има заложени много трудности още при самото й създаване. Бюрокрацията при обработването на проектите е много тежка, процедурите са сложни. Тези неща са обективни, но много трудно могат да се променят. Има някои неща, които с одобрение на Европейската комисия могат да се променят, но други не могат. В диалог с управляващия орган успяхме през последните две години да предложим неща, които да ускорят процесите, но има неща, които няма как да се изменят. Това е едната причина. Другата е човешкият капацитет, който е проблем за всяка програма заради текучеството на кадри, за които е нужно непрекъснато обучение. Тези два фактора, като се съчетаят, са сериозна причина за изоставане.
- Как бихте коментирали информацията за даване на рушвети от страна на бенефициенти на държавните служители?
- Този проблем е много остър. Още от създаването на асоциацията ни си поставихме няколко основни цели. Едната е да сме конструктивен партньор на администрацията, да й помагаме с конкретни препоръки, тъй като интересът на българския бизнес е и наш интерес. Втората цел е именно борбата с лошите практики. Когато разговарям с бенефициенти на различни презентации, винаги споменавам, че един от най-грешните подходи е работата с „псевдоконсултантите”, както ние ги наричаме, тъй като на определен етап проектът може да бъде доведен до одобрение, но ако той в себе си има заложени грешни параметри и не отговаря на изискванията, рано или късно това се открива. Системите за контрол стават все по-добри. Много важно е и че такъв тип „консултанти” се ангажират само с одобрението на проекта. Работата по един европейски проект, независимо по коя програма, свързана с подготовката му и защитата му пред съответната администрация, е около 50 процента от цялата работа. След това изпълнението, наблюдаването как проектът се реализира, приключването му и цялата документация, за да се получи грантът, са също много важни.
- До вас достигали ли са такива слухове от ваши клиенти, че чиновниците са им искали пари, за да мине проектът?
- Достигали са. За радост стават все по-малко, но не мога да кажа, че не съществуват.
- За какви суми става въпрос?
- Не мога да бъда конкретен. От години в публичното пространство витае информацията за прословутите 10 процента. Това обаче е субективно, тъй като зависи от това каква услуга се обещава, за какъв проект.
- По кои програми се кандидатства най-често? Какви хора търсят вашите услуги?
- Най-голям интерес има към програмите, насочени към малките и средните предприятия както към „Конкурентоспособност”, така и към Програмата за развитие на селските райони. Общините също имат огромен интерес към Програмата за развитие на селските райони. В момента се прави изчисление, за да се види какъв бюджет е останал. Миналата година мерките, които засягат общините, въобще не бяха отворени. Въпреки трудностите и кризата интересът въобще не е спаднал. По програма „Конкурентоспособност” през есента приключи приемането на документи по мярка, свързана с въвеждане на системи за управление на производството. В момента има около 1200 входирани проекта. Може би някои от тях ще отпаднат поради неточности, но така или иначе около 1000 проекта ще отговарят на условията. В бюджета по тази мярка има пари само за 200 проекта. Ние препоръчахме на министър Дончев, където има вече отворени мерки и заявен интерес и всички проекти отговарят на условията, ако се освобождават средства от други мерки, които не са атрактивни, не да се обявяват наново процедури, а средствата да бъдат пренасочени, за да може с тях да се финансират проектите от резервните списъци. По този начин се спестява и времето на всички експерти в различните администрации, които са обработвали проектите. Получихме уверението, че този принцип ще се прилага.
- Какви грешки се допускат най-често от бенефициентите при изготвянето на проектите?
- Основната грешка, с която добрите консултанти винаги започват разговорите, е това дали ще се намери финансиране за реализацията на проекта. Има фирми, които имат доброто желание да изпълнят проект, но често се случва, когато проектът се одобри, сключи се договор със съответния управляващ орган и като отидат в банката, тя не им отпуска кредит. Нашият съвет е винаги да се знае откъде ще дойде финансирането.
- Каква е причината банките да не отпускат средства дори за одобрени проекти?
- Тази тенденция се наблюдава със задълбочаването на икономическата криза главно поради риска с пазарите на тези фирми. Банката иска по-голямо обезпечение на отпусканите средства, отколкото бизнесът може да осигури. Тук също водим дебат с икономическото министерство. Според нас проблемът не е в лихвите, а в обезпечението. Една промяна в лихвения процент с около 2 процента надолу не би повлияла толкова много на бизнеса, колкото ако той има обезпечение и си вземе грант от 50 процента. В тази насока дискутираме да не се прехвърлят средства, предназначени за грантови схеми към търговско финансиране. Би била работеща схемата за Гаранционен фонд, където той ще може да поеме 50 процента от обезпечението, което банката иска. Нещо подобно е Националният гаранционен фонд, където нещата работят. Има воля подобна структура да се създаде и към фонд „Земеделие”.
